Работете върху себе си с ума, със сърцето, с волята си, да се преобразите, да се родите наново. Това означават думите на Христос: „Търсете, хлопайте, искайте“. Като не разбират дълбокия смисъл на тези думи, хората хлопат от врата на врата, искат да им се даде някаква помощ. Те криво разбират Христовите думи. Първо, човек трябва да хлопа на вратата на своя ум, на вратата на своето сърце и на вратата на своята воля. И ако при това положение не получи нещо, тогава само има право да хлопа на чуждите врати. Мнозина, без да са хлопали на своите врати, хлопат на чуждите и ако нищо не получат, роптаят, обиждат се. Защо трябва да се сърдите? Може би този, при когото отивате, да не е у дома си. Или може да не е разположен, да няма пари в касата си. Ако отивате да взимате само, без да давате нещо от себе си, вратите на хората ще бъдат затворени за вас. Човек трябва едновременно да дава и да взима – да става правилна обмяна. Казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте“. Това се отнася за всички хора. Следователно, ако един е получил едно благо даром, на това основание той трябва да даде част от това благо на своя ближен. Какво правят хората с благата, които всеки ден изобилно получават? – Те ги задържат за себе си. Давайте на хората, на ближните си от любовта, от светлината, от радостта, които изобилно ви се дават. Благото на едного е благо за всички. И обратно: Общото благо е благо и на едного. Ще кажете: „Какво ще остане за нас, ако раздадем всичките си блага?“ – Не се страхувайте. Ако сте разумни и изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете и богати, и здрави, и силни, и учени. Имате ли тези качества в себе си, и в затвор да ви сложат, пак неповреден ще излезете.