Каквото да прави човек – копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все пред черната дъска, с поглед отправен към земята.

Човек трябва да знае причините и произхода не само на болестите си, но и на своите дарби. Не знае ли, отде произлизат неговите дарби, един ден той ще се намери пред едно страшно положение – да пресуши извора на своите дарби. В природата съществуват известен род червеи, които живеят дълбоко в земята. Излязат ли на повърхността, изложени на слънчева светлина и топлина, кожата им изсъхва и те умират. По този начин слънцето иска да им каже, че те са още малки, недорасли за живота на повърхността. Често и хората приличат на такива червеи. Има условия на живота, за които те още не са готови. Те дълго време трябва да работят в земята, да организират своето тяло. Щом съградят организма си както трябва, те могат да излязат на повърхността на земята, при новите условия на живота. Иска ли да работи при новите условия, човек трябва да организира мозъка си, за да устоява на всички напрежения. За да обработи мозъчните си центрове, човек трябва да е готов да учи, да решава задачите си. Когато влиза в клас, учителят извиква някой ученик да решава задачи. Ученикът излиза от чина, отива на черната дъска, взема тебешира, обръща се с гръб към учителя и започва да решава задачи. Щом реши задачите, той веднага се обръща с лице към учителя си. На същото основание ние казваме, че всеки човек е дошъл на земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взема тебешир в ръка – мотика, перо, четка, инструмент, и отправя погледа и вниманието си към земята, като към черна дъска, и започва да решава. Докато решава задачите си, той е обърнат с гръб към Господа. Щом ги реши, той дига погледа си нагоре и се обръща с лице към Бога. Каквото да прави човек – копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все пред черната дъска, с поглед отправен към земята. Ще кажете, че служите на Бога, че се молите по няколко пъти на ден. – Дали се моли, дали мисли и работи за Бога, човек все търси нещо на земята.

Верни положения,
ООК - София, 5.6.1929г.