„Когато петелът затлъстее, той престава да пее".

Един ден германският император посетил една от евангелските църкви, в която служил един проповедник, забележителен по своето красноречие. Като изслушал проповедта му, императорът останал много доволен от красноречието и вдълбочаването на проповедника, затова, на излизане от църквата, той казал на своя пръв министър, който го придружавал: Този проповедник говори много хубаво, но по всичко се вижда, че е беден човек. Трябва да се възнагради по-добре, да може спокойно да работи. Веднага материалното положение на проповедника се подобрило, но не се минали няколко месеца даже, и красноречието му почнало да се намалява. Две години след това императорът посетил същия проповедник, да чуе още веднъж неговата проповед. Голяма била изненадата му, когато чул проповедникът да говори. От първото му красноречие не останало почти нищо. На излизане от църквата, той пак споделил впечатлението си със своя министър: Днес не ми хареса проповедта. Той вече не проповядва тъй хубаво. Министърът отговорил: „Когато петелът затлъстее, той престава да пее".

Зарадваха се учениците,
НБ - София, 18.9.1927г.