За да дойде до абсолютната истина, човек трябва да бъде готов, да има вяра в себе си, както и любов към знанието.

Аз не обичам да говоря за неща, които зная; не обичам да казвам, колко пари имам в касата си; не обичам да казвам, колко книги имам в библиотеката си; не обичам да казвам, колко костюма, колко чифта обуща имам и по колко пъти на ден се обличам и преобличам. Защо не обичам да говоря по тия неща? Защото тия работи са обикновени и всеки може да ги разправя, всеки може да говори по тях. Ето защо, казвам: не говори на хората по това, което и те знаят. Говори им по това, което те не знаят. Пък най-после, говори върху това, което и ти сам не знаеш. Учените хора се отличават по това, че говорят и пишат върху неща, които и те не знаят. Например, кой учен знае, какво има на слънцето? Кой учен знае точно, колко е разстоянието от земята до слънцето? Много учени изчисляват това разстояние, но приблизително, те не го знаят с абсолютна точност. И всички останали говорят по тези въпроси, вярват в тия данни, само защото учените са казали, че е така. В същност, практически, никой учен не е могъл да провери своите изчисления. Обаче, тия учени разполагат с известни опити, чрез които доказват донякъде вероятността на своите твърдения. Що се отнася до законите на вселената, знае се, че те са сложни, вследствие на което мъчно се проверяват на практика. Някой казва: Аз искам да зная абсолютната истина. Ти не можеш да знаеш абсолютната истина, докато не излезеш от Бога. Това е достъпно само за онзи, който има любов към знанието. Който няма любов към знанието, по-добре да седи дома си, да не се обърква. Ако ангелът, който се яви на Корнилиа, би се явил на някой от съвременните невярващи хора, той би тръгнал по лекари, да констатират неговата нормалност, докато най-после го убедят, че това, което е видял, е илюзия, на която не трябва да се подава. Следователно, за да дойде до абсолютната истина, човек трябва да бъде готов, да има вяра в себе си, както и любов към знанието.

Призови Симона!,
НБ - София, 16.10.1927г.