Дарбите, силите у човека са в тези клетки. Ако почнеш да им говориш на техния език, всяка една дарба ще се прояви. Изисква се само време. Всички науки в света се дължат на тези клетки.

Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас. То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден. Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет. Не да кажеш: „Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане“ – то е глупаво схващане. То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че „от вас нищо няма да остане“. Господарят казва, че нищо няма да излезе. Че къде е писано? Онова погрешно мислене, вий ще си го турите в старата торба. То е механическо схващане. Мислите, че дарбите ще дойдат отвън. Дарбите, силите у човека са в тези клетки. Ако почнеш да им говориш на техния език, всяка една дарба ще се прояви. Изисква се само време. Всички науки в света се дължат на тези клетки. С тези клетки са свързани разумни същества в невидимия свят у нас. Тези клетки са разумни центрове. От невидимия свят, когато искат например да говорят на нашия разсъдък, трябва да съсредоточат известна енергия в известна част на нашия организъм... Сърцето, когато искат да говорят за любовта – лявата страна на сърцето. Отзад има друго сърце, под лъжичката – друго и отпред, на челото отгоре – най-хубавото сърце на човека.

Меки и твърди вещества,
МОК - София, 6.2.1927г.