В човека истинското сърце не е вляво. Човек има две сърца. Истинското сърце на човека е под лъжичката.

В човека истинското сърце не е вляво. Човек има две сърца. Истинското сърце на човека е под лъжичката. И там, казваш някога „Мръдна ми нещо“, а туй сърце е свързано с другото. Истинското сърце, то е под лъжичката отдолу и туй сърце е свързано със заднята част на мозъка; после – с разумността на човека; свързано е и с неговите морални чувства. Моралните чувства на човека са от скорошен произход, от 5000-6000 години. Адам нямаше такива, нито Ева, иначе нямаше да сгрешат. В тази смисъл как разбираме ние „морал нямаха“? Ако ви накарам да нарисувате Адама, как ще го нарисувате, Адам? В него чувствителността алегорически или символически е представена, че Бог прекарал пред него всички животни. Имал е буден ум, познавал е своята чувствителност, но по отношение на външния свят е бил невежествен – той не е разбирал какво отношение са имали тези предмети спрямо него. Той е бил като едно дете. А след съгрешението – тогава се ражда у човека самосъзнанието. И го изпъждат, напуска рая – раждане на самосъзнанието. Човек трябва още веднаж да се роди, за да се изправи. И този закон съществува. Най-първо нали се излупи червеят? Адам най-първо стана червей. И Писанието казва: „Яков е червей Божий.“ Ходи насам-нататък, прави пакост. Второто положение: от опитността, която ще добие, ще направи пашкул – неговата мисъл от 8000 години приготвя веществото да си направи пашкул, – ще влезне вътре, ще стане пеперуда, няма да е вредителен. И когато казвам, че трябва да изменим нашето естество – вече има условия: ще направиш пашкул, ще влезнеш вътре и ще кротуваш; и като влезнеш вътре – нито помен от този свят, ще забравиш колко листа си изял, вземане, даване. И новата философия – след като сформираш крилцата, краката и нашариш хубаво, ще направиш едно малко отвърстие, ще хвръкнеш. И туй може да стане у човека. Ако четете живота на Буда, на Христа, на апостол Павел, може да ви посоча ред хора, в които козмичното съзнание се е родило. Те изведнаж усещат един изблик, те са без страх, напущат майка и баща, от нищо не ги е страх. Да го режеш на такива парченца – не чувствува. И казват за тези светии: режат го и нито „ох“ казва. Един човек, който има козмично съзнание, ти не можеш да му причиниш болка. Да му ударят 8000 удара и да седи прав – че какъв гръб е той? Ако той като вас би страдал, все да лее сълзи, той би се стопил.

Малката мисия,
МОК - София, 2.1.1927г.