На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал.

Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека. Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва!“ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!“ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.

Работа и почивка / Почивка,
ООК - София, 9.8.1933г.