Пък човешкият ум не може да се разруши, не може да изчезне. Човешкото сърце не може да се разруши, то е невъзможно.

Бог, който създаде небето, то е нашият ум. Бог, който създаде земята, то е нашето сърце. Някои вземат сърцето, че е слънцето. Сърцето в Слънчевата система играе важна роля. От туй сърце, което човек има, човешкият ум може да богатее и да се повдига. Трябва една гениална мисъл. Не се обезсърчавайте, че не разбирате природата. Не се обезсърчавайте дали има Господ, или не. Не оставяйте този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има добро, или няма добро, дали има зло, или няма. Разрешавайте въпроса, дали може да вършим доброто. Казваш: „Може ли аз да живея в доброто, не в онази кал, в която всички отиват.“ Щом аз може да живея, ще зная дали и другите хора ще живеят, или не. Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичката смисъл изчезва.“ Аз не поддържам това. Тогава, ако тази поговорка е права, защо тогава мъжът ще се развежда с жена си. Това е верую по отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден; който изгуби своя ум, също е осъден. То е вярно по отношение човешкия ум и сърце, но не по отношение външните форми, които съществуват. А пък човешкият ум не може да се разруши, не може да изчезне. Човешкото сърце не може да се разруши, то е невъзможно.

Който направи небето и земята,
НБ - София, 30.7.1933г.