Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието.

В човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: Не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора. Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата. Та казвам: Правдата е един вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на тялото. Това е кръвообращението в човека, това е неговата артериална и венозна кръв, която отива към крайнините, за да може всяка клетка да приеме и да изпълни задълженията си, които има. Туй е един закон, който съществува и за цялото човечество, и за отделния народ, и за обществото, и за индивида – да може в човека да става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвта, за да не стане някакво подпушване. Това виждаме и в самия живот. Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл. 4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат. В какво се състои тази чиста храна? В онова добре сварено жито, в онзи чист, хубав оризец. А какво правят хората? Като вземат малко печено брашънце, че малко захарчица, малко орехи, та нашарят отгоре онова жито. Че вземат после малко мляко и с него сваряват ориза. И без мляко може ориза, и без захарчица и орехи може житото. Ако човек яде в такъв прост вид житото и ориза, ще има ли диабет? – Няма да има никакъв диабет. Аз не зная, дали животните по горите страдат от диабет. – Не, само културните хора. Какво значи диабет? – Диабетът е признак на това, че хората не изпълняват Божия закон. Всички болести, от които ние, съвременните хора, страдаме, не зная на какво би трябвало да ги уподобя. Те представляват един обвинителен акт против нас. Небесният прокурор казва: „Диабетът, тифът, чумата, хремата и ред други болести, които лекарите познават, са един обвинителен акт против вас“. Ние искаме да се освободим от страданията, от болестите, но това са греховете на миналите поколения. Ние, съвременните хора, изкупуваме греховете на нашите деди и прадеди. Нашата кръв не е чиста, както е била едно време. При такава една кръв, какво може да очаквате, какъв живот може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо. Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят. Казват за някого: Как се поправи, надебеля в лицето си този човек! Казвам: За това надебеляване глоба ще му се наложи.

Които гладуват,
НБ - София, 28.12.1924г.