Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота.

Всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? – Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства. Влезе някой пияница в кръчмата, дойде подир малко друг, опасно е да им се турят имена, ще ги наречем номер едно и номер две, ще си кажат: Хайде сега, приятелю, да се чукнем за наше здраве! Чукнат се, дигнат високо чашите си, изпразнят ги, това е удоволствие! Една чаша, две, три, четири, че до десет. Хубаво, какво придобиха, след като изпразниха тия чаши? Е, казват, да позабравим нашите тъги, нашите скърби. Забравят ли ги? – Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй, тъгата пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде да се чукнем! Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят си пише, нищо не пропуща. Погледнеш, след 2–3 години, тия, които се чукали, останали последни голтаци. Съберат се след това номер едно и номер две и си говорят: Е, какво ще кажеш? Какво да кажа? На какъв хал ни докара Господ! А, Господ ви докара на този хал! Кръчмарят ли? Не, номер едно и номер две сами се докараха на този хал. Господ никъде и никога не е създавал кръчми. Ние сами си създадохме кръчмите, ние сами създадохме чашите. Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно от грубите удоволствия. В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота.

Които гладуват,
НБ - София, 28.12.1924г.