Всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение.

Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място.

Послѣдното мѣсто / Последното място,
НБ - София, 15.2.1925г.