Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.

Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.

Послѣдното мѣсто / Последното място,
НБ - София, 15.2.1925г.