Ако остане ние да изнесем нашия живот такъв, какъвто ние го искаме, животът няма смисъл. Но преди ние да го пожелаем, има вложено в нас. Вие трябва да развивате вложеното във вас.

Има известни закони, които регулират живота на човека. Напълно е определено какво може да стане от човека. Човек създава своето бъдеще, човек си изработва своето бъдеще. Онова, което е вложено в него, той го обработва. Ако остане ние да изнесем нашия живот такъв, какъвто ние го искаме, животът няма смисъл. Но преди ние да го пожелаем, има вложено в нас. Вие трябва да развивате вложеното във вас. Запример, не е необходимо човек да стане един държавник. Ти ще си създадеш ред мъчнотии и неприятности и никаква полза няма да принесеш. Може би ако водиш един живот по-скромен, ще имаш по-големи придобивки. Понеже животът на Земята е една фаза, едно училище. В това училище ти няма да покажеш своето знание. Ти имаш да се учиш. Твоето щастие, твоето знание за бъдеще ще се прояви. Сега отчасти можем да бъдем щастливи като ученици в училището. Но истинското щастие ще дойде, като излезем от това земно училище или при тия условия, при които сега се намираме, ако можем да ги видоизменим. Да кажем, че някои от вас сте чувствителни, че вие може да измените вашата чувствителност. Че тя е едно благо за вас! Много хора не знаят как да изменят тази чувствителност. Мнозина казват: „Много чувствителен станах!“ В твоята чувствителност седи твоето щастие. Като чувствителен апарат ти може да различаваш хората какви са. Когато се оставиш в пасивно състояние, дойде един човек, той се отразява във вас такъв, какъвто е и вие ще знаете как да постъпите. Ако пък не сте чувствителен, ще се изложите.

Разумните ще разберат,
НБ - София, 4.2.1934г.