Всички вие сте подложени на една голяма опасност. Тя седи в следното: когато човек дълго време върви по пътя, излизат му пришки. Много е работил и тогава не му се работи. Пазете се, много не работете.

Всички вие сте подложени на една голяма опасност. Тя седи в следното: когато човек дълго време върви по пътя, излизат му пришки. Много е работил и тогава не му се работи. Пазете се, много не работете. Мнозина от вас много работите, повече отколкото трябва, преуморени сте вече от работата. Защо трябва да излезат пришки? Като копаем 10–15 минути, достатъчно е! А пък цял ден да работите, това е работа на каторжник. Ако аз проповядвам, че трябва да се орат нивите цял ден, ние сме каторжници в Египет. В Египет сме, тухли се правят. Искаш, не искаш ще ореш. И затова казвате: „Пришки на ръцете ни излязоха.“ Роби сте. Сега какво трябва да се прави? Работата е, че този, който е роб, един ден става господар и мисли, че като заповядва на другите роби, той е свободен. Често ми се разправя, че един слуга заповядва на друг слуга, какво трябва да прави. То са смешни работи. Заповядва, кой човек да погребат, а пък утре и за него ще заповядат да го погребат. Ето какво аз разбирам под „господар“. След като съм спал на леглото, аз мога да стана от леглото и да се облеча. Аз се считам тогаз, че съм господар, а пък щом не мога да стана от леглото, аз вече съм роб на условията. Някой път сутринта не ставате. Аз гледам през прозорците какво правите. И съм виждал следното: като стане някой, седне на леглото и навежда си главата надолу и си затуля лицето с ръцете и мисли, мисли, гледа си дрехите и мисли, дали да се облече или не. Той има нощница, мантия, той е бил дякон. Тая нощница ще трябва сега да се съблече. Понеже през вечерта е бил на служба, ще трябва да извади нощницата, да тури обикновените дрехи. И след това ще вземе горе-долу да се помие и да се повчеше. Това е неестествен живот. Никаква нощница не ви трябва, никакъв дякон. С каквито дрехи си спиш, стани си и се облечи. Като екскурзиант. Нищо не събличай. Като станеш, облечи си дрехите, поумий се и поблагодари на Бога и пак си върви по пътя! Като станеш, първото нещо е да бъдеш весел. Не сте ли весел, работата не е добра, дяконът не е изпълнил добре службата си. Щом станеш от леглото, седни малко на леглото, не си дръж главата на ръцете, защото тази къща не е толкоз голяма. Защото, ако тази малка къща не можем да уредим, за какво ще ни даде Господ по-голяма къща.

Съществените правила,
ООК - София, 31.1.1934г.