Добрият човек пари назаем нито дава, нито взима. Той трябва да помага на хората, но пари назаем не трябва да дава. Той поставя като правило в дома си следното положение. Дойде ли при мене някой гост, аз мога да го нагостя, да му дам и пари за път, ако няма, но пари назаем не давам. Ако искаш да ти е мирна главата, никому не давай пари назаем. Сега аз говоря какъв трябва да бъде строго определен животът. Всичко друго са панделки на живота. Ако сте доволни от живота с панделки, дръжте тия панделки. Казвате: "Можем ли да взимаме пари назаем?" Можете да взимате пари назаем, ако има с какво да ги посрещнете. Един честен човек никога не трябва да взима пари назаем, ако няма с какво да ги посрещне. Ако няма с какво да посрещне тоя заем, по-добре да страда, но да не взима пари назаем. Ако той може да посреща дълговете, нека взима пари назаем, да се благослови и другия. Но ако не може, да не взима. Аз говоря това нещо, за да няма недоразумения между хората. Това е мимоходом казано, посредством което се изявява животът. Който е излъган в този случай, той нищо не губи, но онзи, който лъже, той губи, понеже сам си създава една отрова. Чрез тази отрова той отравя краката си. Тази отровна мисъл се предава на поколенията, които постепенно се израждат. Лошата мисъл е повече от отрова. Ето защо човек в себе си трябва да държи винаги прави мисли, Божествени мисли, чрез които да изпълнява волята Божия. Така трябва да бъде, ако човек иска да живее и за в бъдеще. Той няма да живее само един живот. Следователно каквито са погрешките на хората, той трябва да си прави никакви оглушки. Той не трябва да се смущава и за своите погрешки, но трябва да има желание само да ги изправя. Сегашните погрешки са неизбежни, те са наследени и затова човек трябва да се стреми да ги изправи. Правете опити в това отношение, но недейте ходи да разправяте опитите си на хората.