Когато обичаш Бога, това е акт само между твоята душа й Бога, на хората не казвай. Кажеш ли го на хората, ще патиш. Нека само между Бога и тебе да съществува този акт. На хората не казвай нищо, не се произнасяй.

На Бога трябва да се молим, но трябва ни едно истинско знание, как трябва да постъпим спрямо Бога. Ако ние считаме Бога като наш баща, отношенията ни към Него трябва да бъдат като на син към баща. Задачата на сегашните хора е да определят отношенията си към Бога! Както един син трябва да определи отношенията си към баща си, така всеки един религиозен човек трябва да определи своите отношения към Бога. Тогава каквото и да му се случи, няма да се яви нито сянка от съмнение, че то е за негово добро. Писанието казва: "Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за тяхно добро". Кой от вас вярва в това? Четете го, но като дойде една неприятност, казвате: "Какво ли съм сгрешил пред Господа, какво ли съм направил?" При сегашните условия мъчнотиите са изпитателно средство, да ни опитат любовта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любов, на млади и стари. Жени се млад момък за млада мома - изпитва го Господ как ще се отнесе към момата. Жени се млада мома за млад момък - опитва я Господ как ще се отнесе към момъка. Раждат дете - изпитва ги Господ, какво възпитание ще му дадат. Изпитва Господ един слуга, да види как ще се отнесе към господаря си. Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител, да види как ще оцениш този свой учител, да види какъв манталитет имаш, какво е твоето разбиране. Често ти ставаш като едно божество, казваш: "Светът е лош, майка ми е лоша, баща ми, учителите, братът, сестрата са лоши". Значи ти остана единствен светия в света. Отношение трябва да имаме, да получим силата на Божията Любов. Сега ще дойде другата слабост: ние мислим, че като се влюбим в Господа всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите в Него, Той ще ви лиши от всичкото ви богатство. Ако сте най-голям богаташ, Той ще ви направи последния сиромах. Като вземе от вас всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непременно ще имате историята на Йова. Йов най-първо мислеше: "Не съм ли аз, който върша волята Божия?" Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йов даде угощение на приятелите си, и пошушна на един от тях: "Няма на земята друг, който да обича тъй Господа, както аз". Пък дяволът го дочул. Като имало съвет при Господа, дошла тази вест до Бога, че на земята няма друг човек, който да обича Господа като Йова. Дяволът искал да обърне внимание на това. Казва му Господ: "Ти ходил ли си да видиш тази работа, че няма друг човек да ме обича като Йова?" Той казва: "Ти не си го поставил на изпит да видиш любовта му. Дай го на мене, аз да го изпитам този самохвалко". Една хвалба на Йова, "аз обичам Господа", какво му струваше? Отиде имането му, отиде къщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: "Мислех, че обичам Господа, а Неговата любов към мене къде е? Съвсем ме забрави". Той се колебаеше, искаше да приказва с Него. Та работата е там, че и вие казвате: "Колко обичам Господа! Щом ви чуят, веднага ще отиде имането ви, къщата ви. Страшно нещо е да се изпитва любовта на човека. Няма по-голям изпит. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любов на изпит. Нека остане най-после. Като изпитате всичко и няма какво да изпитвате, тогава последно опитайте това. Кажете: "Обичам Господа, както никой друг". Кажете това и ще имате една опитност. Дойде времето и пак наново рече Бог да изпита Йова. На вторият път като дошъл, Йов дал пак угощение на приятелите си, но казва: "Колкото за любовта си към Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа”. Разбрал той и казва: "За Любовта си към Бога ще помисля дали да говоря". Има нещо вътре в него. Казал му Господ: "Не говори за свещени работи, но само ти да си ги знаеш". Когато обичаш Бога, това е акт само между твоята душа й Бога, на хората не казвай. Кажеш ли го на хората, ще патиш. Нека само между Бога и тебе да съществува този акт. На хората не казвай нищо, не се произнасяй.

Моята Любов няма да премине,
НБ - София, 21.2.1932г.