Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един капан.

Има случаи, когато някоя идея, някое чувство се налага на човек, без самият той да иска; една празна мисъл или чувство могат да го занимават дълги години и да не дават място на нищо възвишено и благородно в него. Например, на някой човек му се иска да стане богат и той от сутрин до вечер мисли само за това – събира, събира пари, с дни и със седмици мисли, че ще разполага с богатство, от което да яде, но изведнъж Невидимият свят го задига. Не че желанието на човек да бъде богат е лошо – човек трябва да бъде богат, но трябва в права посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един капан. Например, ако говорите в една стая, вашата реч не се чува отвън; ако се молите в една златна къща, вашата молитва ще стигне до златния таван, но няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде много будно, а това, за което молите, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде!” Това, което искаш в молитвата си, трябва да бъде най-същественото, най-важното, а пък другото самò по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде най-важното. Ако Животът дойде, той носи всичките си благословения; ако Божественият Дух дойде, то Свободата сама по себе си идва; ако Светлината дойде, придобива се Знание. Където има Любов, там има и Светлина.

Доброто семе,
ИБ, БС - София, 21.4.1932г.