Във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява.

Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните: ако отидете при един чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете; ако отидете в някоя местност, където има диаманти и смарагди, кой от вас няма да си позволи да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, но се връщат от тази хубава област, без да са донесли нещо – какво струва такава една разходка? Като се подвизава човек по този начин десет-двадесет години, той най-после започва да остарява, започва да се съмнява. Много естествено, човек, когато осиромашава, започва да се пита дали някога е бил богат. И когато остарее, човек мисли, че едно време е бил млад, а сега е стар и дори сам не вярва, че е бил млад – променил се е толкова незабелязано, като че ли всякога си е бил стар. Затова във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява.

Доброто семе,
ИБ, БС - София, 21.4.1932г.