Като ученици, вие трябва да работите за възпитание на тялото си, на всички свои удове. Седите някъде, но ви сърби носът, ухото, ръката или крака, искате да се почешете. Чувате някакъв шум, искате да надникнете от прозореца, да разберете, отде иде шумът или звукът; виждате, че някой минава по улицата, искате да знаете кой е този човек. По едно време усещате, че отнякъде иде миризма на готвено; искате да разберете, отде иде миризмата и какво се готви – отправяте носа си към тази посока. Изкуство е да стоиш неподвижно на мястото си, половин или един час най-много, без да се почешеш, без да се подадеш от прозореца, без да мръднеш носа си. С една дума, изисква се пълно самообладание. Добре е всеки сам да се наблюдава, но да наблюдава и другите, да изучава проявите на различни характери. Например, когато някой се показва от прозореца за да чуе или види нещо, ще познаете характера му по начина на показването си от прозореца. Някой се надвесва цял, друг подава само главата си, трети поглежда с края на окото си и т. н. Първият е човек, който изразходва много енергия, но по характер е откровен – както чувства, така постъпва. Вторият изразходва по-малко енергия, по-възпитан е. Третият не е откровен. Той иска да чуе и да види всичко, но да мине незабелязан, затова поглежда само с края на окото.