Един ученик на Божественото учение ще трябва да знае следното: всички противоположни сили в природата, каквито и да са те и където и да са, имат съответни добродетели. В този закон няма никакво изключение.

Всяка една мъчнотия в тебе е създадена, за да събуди в тебе една дарба. Страданията, мъчнотиите, изкушенията, паденията, всичко това, което в природата съществува, най-големите противоречия са създали добродетели в тебе. Това е закон. Няма никакво изключение. Всички се оплаквате, че паднали Адам и Ева. Но ако те не бяха паднали в тази долина и двамата, тогава не щеше да има никаква култура. И сега се наплодиха и работят тия грешни дяволи, но един ден ще им израснат крила като на светии. Един ученик на Божественото учение ще трябва да знае следното: всички противоположни сили в природата, каквито и да са те и където и да са, имат съответни добродетели. В този закон няма никакво изключение. И някой казва: „Аз съм много тъпак, нямам памет.“ Всеки може да развие паметта си, но трябва да разбира закона. Изисква се едно научно занимание, трябва да знаете как да подхраните работата. Както сега ви виждам, колцина от вас разбират коя е моята мисъл, която искам да ви обясня. Вие може би казвате: „Учителят мъчнотии не е видел.“ Аз съм гладувал по 50 дена, аз съм носил на гърба си по 200 килограма, няма мъчнотия в живота, която аз да не съм опитал на гърба си. Не са опасни работи. Няма дявол, с когото да не съм се срещал и да не съм разговарял. Но трябва разумност. Има една опасна страна в това. Един ученик, един студент имал голяма любознателност. Той имал една слабост каквото види, да го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че професорът го няма вече. Един индуски адепт отива в Париж. Той казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трябва да вземе скъпоценните им камъни. Това им казал, преди да се качат на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлил от експреса. Експресът не се спрял, но той задигнал скъпоценните камъни. Има една опасна страна в това. Един ученик, един студент имал голяма любознателност. Той имал една слабост каквото види, да го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че професорът го няма вече. Един индуски адепт отива в Париж. Той казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трябва да вземе скъпоценните им камъни. Това им казал, преди да се качат на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлил от експреса. Експресът не се спрял, но той задигнал скъпоценните камъни. Един учен дух ще ви залъже, експресът ще замине и вие ще останете без скъпоценните камъни. Не чакайте спиране на експреса. Чакане, спиране на експреса значи, че някой взел лотариен билет и чака щастлив случай. Ти дадеш парите, експресът замине и парите си заминат. Трябва труд. Но в същност не труд, а трябва доброта и трябва разбиране. Има и друг един закон: когато природата ви удостои с изкушения, с мъчнотии, със страдания, тя е обърнала внимание на вас. И когато вашият професор ви даде най-мъчните задачи, той има своя цел. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: „В този талантлив ученик има нещо, но трябва да се раздруса по един начин по друг начин, за да излезе нещо от него.“ Природата е учител. Тя иска да събуди всека душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви. А вие казвате: „Няма ли спиране?“ Но след като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пак ще дойде и ще даде малка помощ. Но вашите криви заключения са: „Остаряхме и нищо не научихме.“ Тогава питам: а младият какво е научил? Не разглеждайте нещата от гледището на вашия личен живот, но от гледището на цялото. Считайте, че възможностите на цялото човечество са ваши възможности и че падението на цялото човечество е и ваше падение. И когато чуете, че един учен човек е измислил нещо, ти се радвай и мисли, че и ти вземаш участие. Когато аз говоря нещо, то моята ръка идва на помощ, но няма да хвалят ръката, но ще кажат: „Умен човек!“

Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбитѣ,
МОК - София, 19.10.1928г.