Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него.

Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него. На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти си на границата на това равновесие, не взимай участие! Някой път можеш да се плашиш, че ще загубиш това равновесие. И човек се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие. Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувам, в това именно седи уплахата. Така и един човек, ако рече да стане светия, той се плаши от това. Той трябва да се отрече от своя живот, да носи хули, поругания. Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил. Какво ще стане с мене?“ Плаши се. От друга страна пак се плаши. Ако влезе злото пък ще го разсипе. Най-после той ще влезе в едно разрешение. Та рекох, силите у него се борят. И най-после той ще се съюзи с една от двете страни. Тъй щото, когато човек започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес. Вътрешната борба показва и степента на неговото развитие. Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив. За гениалните хора те ще минат през едно голямо посвещение.

Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение),
МОК - София, 23.11.1928г.