Вие искате да разберете Любовта без страдания. Любовта без страдания не може да бъде разбрана.

За да стане човек силен, най-първо трябва да се справи със страданието. Да оценявате страданието като един метод, за въздигане на човешката душа. Първите ученици на Христа, които като започнаха да разбират страданието, започнаха да се радват. Апостолите, които първоначално са плакали от страданието, после след като Христос ги учи дълго време, като ги били там, излязли и пак се върнали с голяма радост, че са ги удостоили да ги бият. Значи опитали са едно страдание. Някои са разбрали вътрешния смисъл на страданието. В страданията, Бог присъствува. Когато ние страдаме, ние извършваме една работа за Бога. Ако искате вие Господ да ви посети, носете страданията и работете за Господа. Той е там и вижда вашите работи. Щом не страдате, значи Господ знае, че вие не работите. Ако идете в другия свят, ще видите, че вашия живот се оценява по страданията. Да учиш, значи да страдаш. Не само да страдаш, да кажеш: „Аз съм роб,“ но да чувствуваш. В страданията има нещо, което не ти е приятно. Тази неприятност може да я видоизмениш. Вземете да кажем един сладък предмет, ако не го сдъвчеш, ако вземете вашата храна и не я сдъвчете, какво ще ви причини. Ако я глътнете цяла, ще ви причини болка. Ако я преработите, ако я дъвчите дълго време, ще ви отмалеят челюстите. Но туй след време ще ви причини една приятност, ще ви предаде една сила. Казвам: Трябва да разбирате страданията. Досега вие най-главното не сте разбрали. Вие искате да разберете Любовта без страдания. Любовта без страдания не може да бъде разбрана.

Страдание и учение,
ООК - София, 9.2.1938г.