Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.

Чистосърдечните,
НБ - София, 29.4.1917г.