За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.

Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи света, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.

Чистосърдечните,
НБ - София, 29.4.1917г.