Ще бъдем израз.

Вие казвате: „Една сестра замина, един брат замина.“ Заминалите членове на Братството, къде отидоха, къде са? Че те са тук между вас, насядали са тук. Какво ще кажете? Те седят и се смеят и казват: „Пак сме тук!“ Те едно време имаха свои собствени къщи, а пък сега ходят като наематели. Всичко си изпродадоха и всеки си взел под наем една малка стаичка. Във време на лекция иде тук и после пак си заминава. Да кажем, че ти мислиш за някого. Той е дошъл. И често ще забележите, че когато дойде един брат от другия свят, ако влезе в едно тело, ако влезе в някой друг брат, то последният заприличва малко на онзи. Огънат се малко ушите му, изменят се малко очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взема пак стария вид. Та най-първо, вие трябва да отличавате вашите състояния. Дали сте вие. Да отчитате всеки ден, кога човек е сам и кога не е. Не мислете, че това е нещо лошо. Ще бъдем израз. Ако един малък прозорец е израз само на малка светлина, ако стане голям прозорец, през него ще влезе много светлина. Тогава къде е прегрешението? Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина да стане достояние на нашите души. Колкото е по-голяма светлината, толкова е по-добре. Но ние се страхуваме, че ако влезе много светлина, ще изгубим своята обстановка. Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същия закон. Някой път вие желаете повече любов, отколкото ви трябва. И любовта, някой път, може да бъде непоносима. Толкова любов да има, колкото може да ви причинява радост. А пък, във всеки един момент, Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят. Не е необходимо да видите всички цъфнали цветя. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, ще видиш друго цвете и т.н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно, като отивате от предмет на предмет, вие ще опитвате проявите на света.

Възвишеното в човека,
ООК - София, 18.4.1934г.