Всичко това може да стане, ако го допущаш, но ако не го допущаш, няма да стане.

Ние се намираме в следното положение. Във Варненско един обичал да вади зъби. Бил голям майстор във ваденето на зъбите. Идва в селото един бей. Жена му заболява от зъб. Този българин ѝ изважда зъба. Беят я обичал. Седи беят долу, а жена му е горе. Онзи турил клещите и жената вика горе, а беят вика долу. На беят не му вадят зъб. Тя вика горе, а той долу. Та и вие сега. Някому вадят зъб, а пък вие викате, пъшкате. Има страдания по симпатия. Прибоде те нещо по гърдите, а пък това не реално. Това е чувствувание на една мисъл, която иде по отражение. Та най-първо, ние трябва да се избавим от илюзиите на живота. Мине ти някоя мисъл: „Ако ми се счупи кракът може да стане това, онова с мене.“ На ден хиляди такива мисли могат да дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш, но ако не го допущаш, няма да стане. Та казвам, престанете да допущате нещата. Вие всинца ги допущате и всички, като седите, мислите по кой начин Новото Учение ще прогресира в света. Мислите дали пътя, по който вървите е прав или не; мислите, след колко години Царството Божие ще се установи. Вие си мислите на земята тук да дойде Царството Божие. Като деца си мислите. При сегашните условия Царството Божие не може да дойде на земята. Царството Божие не е далеч. Ние се ползуваме от Царството Божие. Един ден ние ще отидем там. Някои от вас ще ви занесат с колесница, а някои ще отидат пеш.

Възвишеното в човека,
ООК - София, 18.4.1934г.