Във Варна аз срещнах един от просветените свещеници в православната църква, който ми разправи една своя опитност: „Опасно е положението ми. Постоянно имам да се боря с дявола. Имам две кутии. Като опея някой умрял, и парите тургам в едната кутия; като венчая някого или като кръстя някое дете, парите от венчавката и от кръщаването турям в другата кутия. Едните пари са пари на нещастие, на умрелите и гледам да се освободя от тях. Не зная кому да ги дам.“ Казвам: Защо ти са кутии, защо вземаш пари? Дяволът е там. Защо ти е тази, първата кутия? Опявай без пари. Видиш дявола, хвърли му кутията. И най-после какво казва Христос? „Оставете умрелите да погребват умрелите си. Вие живейте. Идете да служите на Бога.“ Сега мнозина от вас казвате: „Като умрем, да ни погребат хубаво.“ Онези от вас, които мислите да умирате, вземете си торбите, че си вървете. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Ние не сме пратени в света, за да погребваме хората, нито да правим паметници на пророците и на светиите. Светиите, които са умрели и имат паметници на Земята, Господ да им е на помощ. Сега някои от вас мислят да ви направят някой паметник. Туй е една от най-големите опасности.