Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради тебе, слънцето е благо. То е извор на всички благословения.

Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.

Ценности и възможности,
ООК, СБ, РБ - 7-те езера, 21.7.1937г.