Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.

Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете.

Ценности и възможности,
ООК, СБ, РБ - 7-те езера, 21.7.1937г.