Окото трябва да се обърне нагоре, или да обърнеш окото надолу, или като затвориш окото – да го обърнеш настрани. С затворени очи да се стараеш, да можеш да видиш нещо нагоре или в една, или в друга страна.

В малките проявления ние трябва да бъдем много внимателни. Когато очите не се употребяват – те отслабват. Ние, съвременните хора, си движим врата. Вратът е много уякнал, очите седят в едно статично положение. 20-30 години като искаш да видиш нещо, не си обръщаш очите, но обръщаш врата си. Очите отслабват. Някой дойде при мене и ми казва: „Отслабнаха очите ми”. Казвам: Ти движиш повече врата, отколкото очите. На очите ще дадеш работа. Не обръщай врата, но обърни очите си, за да видиш настрани. Обърни очите си без да обръщаш врата си. Някой ще каже: „Ишерет дава”. Без да движиш очите си, не даваш ли ишерет? Ишеретът не е в очите, той е в човешкия ум. Когато мислиш едно и вършиш друго, това е ишерет. Ишеретът не е българска дума, но е съдържателна. После, щом отслабнат очите – недовиждаш, някъде ще се блъснеш по пътя. Вечерно време недовиждаш, днес се блъснеш, утре се блъснеш. Някой път може да създадеш много голяма злина на себе си. Всинца, като станете сутрин, затворете си очите без ишерет, без да знаете. Обърнете си очите нагоре, да вземете един ъгъл. Окото трябва да се обърне нагоре, или да обърнеш окото надолу, или като затвориш окото – да го обърнеш настрани. С затворени очи да се стараеш, да можеш да видиш нещо нагоре или в една, или в друга страна. Вие може да направите един малък опит. Някои очи са отслабнали. Правете малки упражнения, ще видите, че след един месец ще има едно малко подобрение. Защо на някои очите са съвсем осакатени? Някои трябва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щом очите ти отслабнат, с този процес на отслабване на очите, ти започваш да недовиждаш. Направиш една погрешка, не я поправиш, започваш да осакатяваш онзи център. Наричат го Божествена справедливост, съвест го наричат. Направиш една погрешка, не я поправиш, този център отслабва. Направиш втора, трета, четвърта – свикваш, започваш да недовиждаш. Онези, които имат хубави очи, справедливи, веднага ще видят погрешката си.

Невидимите погрешки,
ООК - София, 9.7.1941г.