Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома.

Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта?” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.

Слушайте съвета,
ООК - София, 19.2.1941г.