Няма случай в историята на човешкото развитие, дето Бог да не е устоял на думата си и да е изменил на своята любов. Въпреки това, има случаи в човешкия живот, когато някой очаква нещо от Господа, но не го получава.

Бих желал да мислите като младата мома и да вярвате като нея. Аз взимам младата мома като образец на беззаветна вяра. Каквото каже момъкът, нейният възлюбен, тя всичко вярва. Тя си мисли, че е постигнала щастието на земята, че небето се отворило за нея, и ангелите й пеят песни. След една година тя казва: Какво обещаваше той, а какво излезе! – Къде е погрешката? – Младата мома е изгубила първата си вяра, а младият момък – първата си любов. Ще направя един паралел. Докато вярва, момата движи дръжката на кладенеца, спуща и тегли кофата, вади вода. Щом се скъса въжето, кофата остава в кладенеца. Значи, момата губи вярата си, слиза долу и казва: Няма я първата любов. Ако младата мома беше запазила първата си вяра, и момъкът щеше да бъде такъв, какъвто тя си го представяше. Следователно, каквито са отношенията на младата мома към момъка, такива са отношенията на хората към Бога. Първият човек е вярвал в Бога, като в същество, което никога не изменя любовта си. Наистина, няма случай в историята на човешкото развитие, дето Бог да не е устоял на думата си и да е изменил на своята любов. Въпреки това, има случаи в човешкия живот, когато някой очаква нещо от Господа, но не го получава. Той очаква да получи пари, имот, но Господ не му дава. – Къде е погрешката? – В човека. Въжето му се скъсало. Какво трябва да направите сега? Да завържете въжето. За да го завържете, нужно ви е знание. Ако въжето е тънко, ще го надебелите; ако има недостатъци, ще ги махнете. След това ще придобиете всичкото богатство на кладенеца. Под „богатството на кладенеца“ разбирам всички условия, при които може да бъдете щастливи.