Ако аз съм дете, ето какво е правилото. Ако дървото е нискостеблено, ще взема ябълка, но ако е дърво високостеблено, няма да го бутам. Зная, че тези хора са лоши.

Когато някой се е спрял пред една чужда каса, когато някое дете се е спряло и гледа любовно една ябълка, за мене тези двама - и детето, и онзи, който гледа касата, са поставени на изпит. Това дете има право поне на една ябълка, но градината е заградена с плет от господаря. Господарят дебне детето и казва: "Само да влезе." Качва се детето, и дойде пазачът на закона. Това са временни отношения. Този човек няма право да бие това дете. И това дете няма право да се качва горе. Ако аз съм дете, ето какво е правилото. Ако дървото е нискостеблено, ще взема ябълка, но ако е дърво високостеблено, няма да го бутам. Зная, че тези хора са лоши. Там, дето има нискостеблени дървета, там хората са добри. Дето има високостеблени дървета, там хората са лоши. Понеже ниските клони на високостеблените дървета са изрязани, за да не идват крадците. Градинарят изрязва клоните долу. Новият градинар какво ще направи? Той ще тури една кошница с плодове и което дете погледне, ще му се усмихне, ще даде. Ето каква философия се изисква. Ще има там един от синовете или от дъщерите, когато зреят плодовете, не да хване слуга господарят, но ще прати сина или дъщеря си. И което дете погледне, ще му каже: "Заповядайте." Ето Божествения закон.

Законът на частите и законът на цялото,
ООК - София, 18.5.1932г.