Всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте.

Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“ Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си. Същия урок ми четат.

Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него,
УС - София, 23.6.1935г.