Когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си.

Казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа. Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“ Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си. Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага. Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“

Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него,
УС - София, 23.6.1935г.