Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка.

Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате. Това е един контраст. Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно. Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават.

Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него,
УС - София, 23.6.1935г.