Ние, съвременните хора, не знаем как да се справяме със себе си, със своите клетки, а искаме да оправим света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, че ще оправи хората и света.

Ние се застъпваме за съществените неща, в които трябва да се вярва. Като вярваш в човека и като го обичаш, ще обичаш и неговото тяло, ще обичаш и неговата дреха. Ако в човека вие не обичате онова, което мисли, всички останали работи не са съществени, не са важни. Това, което кара хората да се обичат, е душата. Ти можеш да обичаш само едно същество, което мисли и живее. Човек може да обича само живите същества, които се проявяват и които мислят. Само тия неща са достъпни за нас. Вие не можете да обичате мъртвите неща. Казвате: „Това е камък.“ Камъкът е жив, и растенията, и въздухът, и водата, и светлината – всичко е живо. В природата няма мъртви неща. Всичко в природата е живо. – „Ама, еди-кой си човек е мъртъв.“ – Не, не е мъртъв той, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Когато умира, човек се прощава с всички свои клетки, ръкува се с тях, извинява им се и казва: „Ще ме извините, че докато бяхте у мене, аз не знаех как да се справя с вас, не знаех как да ви управлявам. Сега отивам при Господа да се уча, че като дойда втори път, да зная как да ви управлявам.“ Ние, съвременните хора, не знаем как да се справяме със себе си, със своите клетки, а искаме да оправим света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, че ще оправи хората и света.

Защо плачеш и кого търсиш?,
НБ - София, 21.2.1937г.