Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много.

Животът произтича от безграничността, която няма начало, няма и край. Сам по себе си животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. За нас се показва, като че животът е произлязъл от една малка клетка, а всъщност тази клетка е само проводник на живота, както е проводник на водата чучурът на чешмата. Самият чучур, обаче, не дава водата. Водата изтича от съвсем друг източник, а чучурът служи като проводник на тази вода. Тъй щото, когато казваме, че животът е произлязъл от една малка клетка, ние се заблуждаваме в това. Клетката е само проводник на живота. Клетката сама по себе си не е толкова проста, както мнозина си я представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други – стомаха, трети – белите дробове, четвърти – нервната система и т.н. Клетките са разпределили помежду си работата. Те са отлични химици, знаят как да работят, как да съединяват елементите. Ако разгледате работата на клетките, които са в човешкия мозък, ще се учудите на това, което те вършат и ще видите, че по отношение на знанията си те са по-учени и от самия човек, в когото се намират. Човек се мисли за господар на тялото си, но всъщност някои от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да зная поне толкова, колкото знаят моите слуги в главата ми.“ Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много. Който не признава това, той си мисли, че много неща знае, а в същото време се чуди защо животът му не върви добре.

Защо плачеш и кого търсиш?,
НБ - София, 21.2.1937г.