Няма по-хубаво нещо от това, да те ядат съществата от оня свят.

За да имате ясна картина за оня свят, представете си, че сте круша, увиснала на дървото. Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, отвреме- навреме го наторява. Вие растете под грижите на господаря си, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия, свеж въздух. Любовта, светлината, топлината и ефирът на въздуха са елементите на духовния свят, при които съществата растат и се развиват. Благодарение на тия елементи, човек расте и се развива на земята. Ние сме плодове, които зреят на Божественото дърво. Като узреем, ще дойдат същества от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят – в света на мира. Там искат да си хапнат нещо от нас, да видят, какво носим от тоя свят. Така става опознаването между съществата от оня свят и хората на земята. Първо ще свалят зелената, корица на ореха, после ще счупят твърдата му черупка и най-после ще го изядат. Христос казва: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си." Който не разбира тоя закон, не иска да умре, да не го изядат. Това е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това, да те ядат съществата от оня свят. Вие нямате ясна представа за яденето. Като те изядат на оня свят, ти ставаш добър гражданин на земята и започваш да разбираш земния живот. Казваш: Изядоха ме! – Кой те изяде? Не бих желал да те яде мечка, но ако те яде светия, това има смисъл. Пази се да не те изяде змия. Ако те изяде едно съвършено същество, това ядене е на място. Няма по-добър прием за човека от тоя, да го глътне едно възвишено същество. Той ще мине през всички негови светове: през мозъка – Божественият свят, през дробовете – раят или духовният свят, през стомаха – неговият ад. Три пътя водят към оня свят: единият път води за долния свят, по-долу от земята; вторият път води към дробовете – духовният свят, раят; третият път води към Божествения свят. И тъй, човек трябва всеки ден да отива в рая, т. е. в Божествения свят – да приема оттам хубавите мисли и чувства и след това да се връща на земята да ги обработва. Красив и съвършен е Божественият свят. В човешкия свят има нещо страшно. То се крие в думата „изяждам", и то не в цялата дума, но в сричката „дам". Ние не искаме да ни ядат хората, защото те приемат добре, а изпращат зле. Ние искаме да отидем в Божествения свят, дето приемат добре и изпращат добре. По приемането и изпращането ще знаете в кой свят сте влезли В чувствения свят приемат зле и изпращат зле. В човешкия свят приемат добре, и изпращат зле. В ангелския свят приемат зле, изпращат добре. В Божествения свят приемат добре и изпращат добре. Който е недоволен от човешкия свят, отива в ангелския. Ако и в ангелския свят е недоволен, отива в Божествения свят, дето любовта е вечна и неизменна.

Единият и многото,
УС - София, 9.5.1937г.