Казвам: никога не излагайте вашите приятели на голяма опасност, нито пък те трябва да ви излагат на опасност.

Аз не се самозаблуждавам от външната учтивост - тази учтивост я има и в света, даже по-голяма. Ако отидете на някой дипломатически прием, там са много учтиви - хазаинът ще излезе, ще ти поеме палтото, но зад всичко туй той прикрива едно скрито понятие за теб. Та ако и ние се държим така, не е лошо, хубаво е, но туй вярване при изпитания често изчезва. Да кажем, че имаш много високо мнение за един твой приятел, хвалиш го, но ако малко те настъпи някъде, веднага кипваш. Дотогава не си виждал никакъв недостатък, но щом ти настъпи мазола, веднага започваш да казваш за него едно, второ, трето, четвърто. Докато не те е настъпил, го изкарваш гениален, талантлив, но щом те настъпи, става обикновен простак и казваш: "Той не знае как да постъпва, няма поведение!" Утре приятелят ти се обръща и ти пак го туряш на старото му място в себе си. По този начин вие ту уволнявате вашите приятели във вас, ту отново ги издигнете и казвате: "Внимавай да не те снема отгоре!" И приятелят ти, за да не го снемеш от този пиедестал, започва да те лъже. Вие взаимно нямате уважение и почитание. Според мен, да имаш уважение и почитание към един човек значи да имаш същото разположение, каквото имаш към себе си. Аз никога няма да се натрапя на един човек. В какво седи свободата? Никога няма да се натрапя на своя приятел и да му причиня нещо, за което той ще съжалява. А не заради това, че не може да ми откаже, да искам той да направи това, което аз не мога. Така вие преминавате вече границите на приятелството и тогава ще се намерите в противоречие със себе си, ще изгубите хубавото, което имате. Разказваха ми случката с една англичанка, която отишла в Алпите със своя възлюблен. Тя искала да опита доколко приятелят й е готов да направи жертва за нея, вижда на едно много опасно и труднодостъпно място един еделвайс и казва: "Много бих желала да имам това цвете." Приятелят й отива, едва остава жив, но донася цветето и й казва: "Сбогом, свърши се вече!" С това той искал да каже: "Аз не искам да имам приятел, който не мисли за моя живот и го излага на опасност." Казвам: никога не излагайте вашите приятели на голяма опасност, нито пък те трябва да ви излагат на опасност.

Хармония на чувства и способности,
МОК - София, 7.5.1937г.