Всичко в света е училище. Но има един живот много по-добър, отколкото този, който ние знаем. Да бъдете братя, да бъдете сестри. Няма по-хубаво нещо от това.

Казвам сега: Като ви говоря има една опасност. Като ви говоря вие не си туряйте никакви бентове. Вие имате бентове сега. Казвате: „Аз съм женен, не може да го направя. Аз имам деца, не може да го направя. Аз съм човек със слуги, не мога да го направя. Чакай да се освободя от жената, от децата и т.н“. Това е заблуждение. Никаква жена нямаш, никакви деца нямаш, слуги нямаш. Ти мислиш, че си женен. Туй са празни работи. Ти имаш дотолкоз деца, колкото малкото момиче мисли, че куклата е негово дете. Вчера гледам едно малко дете носи една голяма кукла. То мисли, че е родило, голо носи това дете. Не се заблуждавайте. Душите са излезли от Бога, всички са излезли от Бога. Тук се раждате, кръщавате, казвате този е мой баща, тази е моята майка. Против това нямам нищо, но това не е реалност. Докато ние не съзнаем, че имаме само един баща, ние не може да се поправим в света. Докато имаме много бащи, не можем да се поправим. Ние трябва да мислим, че всички имаме един баща, другите бащи са лъчи от този Баща – от Бога. Всички бащи, излезли от Бога, трябва да го признават. Всичките майки, всичките господари, всичките учители, всички да кажат: „Един баща имаме, не съм аз баща“. Майката да каже: „Не съм аз, но Бог“. Учителят да каже: „Не съм аз, но Бог“. Вие трябва да кажете: „Не съм аз, но Бог“. Всички така трябва да мислим. Ти ще кажеш: „Това е едно благословение, което иде от невидимия свят“. Туй благословение за бъдеще ще се дава на ония, които имат любовта. Не човешката любов, но Божията любов. Тогава ние няма да искаме както сега. Ще оставим света да си има затвори, ние няма да осъждаме, нито ще отричаме. То е едно училище. Беднотията е едно училище, богатството е едно училище. Всичко в света е училище. Но има един живот много по-добър, отколкото този, който ние знаем. Да бъдете братя, да бъдете сестри. Няма по-хубаво нещо от това. Да сме слуги, то е едно положение, да сме господари то е друго положение, да сме сиромаси е друго положение. Не, казвам, истинското положение, е че Бог създаде света за нас, които Го любим. Слънцето грее за нас, които обичаме Господа. Слънцето, звездите Бог ги е създал за онези, които Го любят. Те са обиталище, жилища в които Той живее. Растенията Бог ги е създал заради нас, реките, моретата, всичко е създал заради нас, за упражнение на своите деца, които го обичат. Те са едно предметно учение. Целият свят и земята е едно предметно учение, да се радваме, че Господ ги създал заради нас. Туй е предметно учение.

Божественият глас,
ООК - София, 16.2.1938г.