Това е диагноза, да познаваш кога си в света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Червеят умира, защото не е приспособен към светлината. Тя го изсушава. Има религиозни, които, като червея, живеят в земята. Като излязат на светлината, т.е. в света на Мъдростта, те умират. Затова се страхуват от Мъдростта. Като чуят да им се говори за Мъдростта, те казват: „Спри, недей говори за Мъдростта. Ние сме яли нейната попара. Говори ни за земята, за нещо по-хладно. Ние сме опитали тия лъчи“. Право мислят тези хора, но това е живот на червея. Какво става с цвете, изложено на светлината и топлината? – То расте. В случая червеят представлява състояние, фаза, която има място в природата. За да живее на светлина, той трябва да измени своя вид, своята форма. И тъй, когато дойдете до Мъдростта, трябва да измените начина на мисленето си и разположението си към нея. Представете си, че обувките ви стягат. Сърдите се на този, който ги е изработил. Преди всичко той не е направил обувките за твоя крак. Ти по погрешка си купил обувки не по твоя номер. Има различни номера обувки и ти не си попаднал на твоя. За да живееш в Мъдростта, трябва да познаваш нейните закони и правила. Например, като влезеш в областта на Любовта, ти усещаш малка топлина. Щом излезеш вън от Любовта, всичко около тебе замръзва, ти си в покой. Като влезеш в света на Мъдростта, около тебе се явява светлина. Щом излезеш вън от Мъдростта, ти потъваш във вечен мрак, покой. Дойде ли малка светлина, ти имаш желание да излезеш от този покой – да влезеш в света на Мъдростта. Като влезеш в областта на Истината, ти се разширяваш. Около тебе е простор. Като напуснеш този свят, веднага се ограничаваш – пак си в покой. Това е диагноза, да познаваш кога си в света на Любовта, на Мъдростта и на Истината. За да се справят с тези прояви, умът и сърцето ви трябва да се приспособявате към тях.

Четири погледа,
УС - София, 13.2.1938г.