Когато Господ те наказва, това е добро, но ако не те наказва и те остави да си вървиш по своя път, това е лошо.

Българите минаха досега през няколко метода на възпитание. Първо учителите си служиха с фалагите, така наказваха учениците си и ги възпитаваха. Двама ученици взимаха две дървета, между тях поставяха ученика и учителят го биеше по краката. Вторият възпитателен метод беше следният: двама от по-снажните ученици хващаха онзи, който трябваше да се накаже. Един от тях го туряше на гърба си, а другият държеше краката му. Тогава учителят взимаше една пръчка и го биеше по задницата. Третият метод е днешният. Учителят взима една пръчка или една линия и казваше на ученика: „Дай си ръката.“ Щом подаде ръката си, учителят започваше да го удря. Ученикът тъкмо подаде ръката си, и веднага я скрива. Пръчицата често биваше дрянова. Сега това биене е заместено от някои учители с дърпане на ушите или с шамари, с плесници. Този метод мнозина го прилагат. Той още не е сменен. Нямам нищо против тези методи, защото онези, които са много бити, те стават много учени. Турците имат една поговорка: „Който е много страдал, той много знае.“ Едно само трябва да желаете: като ви бие някой, да бъде той учен, че и вие да станете учени. Ако ви бие някой, да бъде той добър, че и вие да станете добри. Ако ви бие някой, да е богат човек, че като го глобят, да има какво да плати. Да ви не бие някой, който нищо няма, че после да ви моли да не го давате под съд. Богатият, като има какво да плати, ще ти каже: „Не ме давай под съд, но вземи тези 100 000 лева.“ Какво ще ти костват тези две плесници? Ще получиш поне 100 000 лева. Някой казва, че Господ го е наказал. Аз бих желал Господ да ме накаже, защото това е едно благословение за мене. „Когото Господ обича, него наказва.“ Че, ако ти си болен и Господ ти удари две плесници, за да оздравееш, има ли нещо лошо в тия плесници? Ако ти си загазил материално и Господ ти удари две плесници, а сиромашията ти хвръкне настрана, какво лошо има в това? Когато Господ те наказва, това е добро, но ако не те наказва и те остави да си вървиш по своя път, това е лошо.

В начало бе Словот,
НБ - София, 14.2.1937г.