Като не разбираш някой въпрос, пиши едно писмо до невидимия свят, да ти отговорят.

Определете всеки ден по 10 минути, не повече, сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва. Мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. И тогава ще бъдете в положението на онова малко бедно дете, което писало писмо на Бога. Това малко дете останало без майка и без баща и като нямало нищо, решило да напише едно писмо до Господа. То написало писмото, изказало своите нужди и го адресирало: „До Господа Исуса Христа в онзи свят.“ Пуснало писмото в пощата и се върнало в дома си, да чака отговор от Бога. Като получили това писмо на пощата, чиновниците се събрали да го прочетат заедно. Като видели тази чиста детска вяра, те решили да му помогнат. Наистина, като събрали една голяма сума, могли да задоволят всичките му нужди. Значи то получило отговор на своето писмо до Господа. Вяра има в това дете. То не разбира порядъка на нещата, но вярва, че Господ ще му отговори. И наистина, Господ му отговорил чрез чиновниците в пощата. Нека станем и ние като малките деца. Нека имаме тяхната вяра. Като не разбираш някой въпрос, пиши едно писмо до невидимия свят, да ти отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят. Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единственият най-добър начин за изучаване езика на природата. Не е въпрос да седнеш на колене и да се смиряваш, но така трябва да се молиш, че да научиш нещо. Ще пращаш писмата си до Господа, ще кореспондираш, докато научиш техния език.

В начало бе Словот,
НБ - София, 14.2.1937г.