Тогава този Цар, Който искал да направи угощението казва: Излезте по пътищата и всички хроми, клосни, сакати, всички слепи повикайте ги. То са българите.

Желая сега българите да дадат един пример като българи. Българите ето какво представят. Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците, израилите не отишли. Един купил нива, отивал да я види. Казва: Считай ме за отречен. Друг си купил волове, отива да ги види. – Считай ме за отречен. Трети се оженил. – Считай ме за отречен. Тогава този Цар, Който искал да направи угощението казва: Излезте по пътищата и всички хроми, клосни, сакати, всички слепи повикайте ги. То са българите. Те са сега, които се канят на гости да влязат на тази вечеря. Туй е притчата. Българите – те не са избраните. Като отидат там, ще им дадат дреха, ще се облекат. Казва: „Онези, които не бяха мой народ, те ме намериха, а онези, които бяха мой народ, отвън останаха.“ Казвам сега: Аз ви похвалявам, че вие сакатите, хромите, клосните идвате на угощение.

Словото стана плът,
НБ - София, 27.10.1940г.