Казвам: първото нещо е да имате присъствие на вашия ум. Бог ви е дал ума. Едно от най-големите благословения е умът на човека, което Бог му е дал.

Всяка работа, в която умът не присъства, всяка работа, в която умът не взема участие, никога не може да успее. Всяка една добродетел, в която сърцето не взема участие, и тя не може да принесе никаква полза. Всякога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашият ум не присъства, ако вашето сърце и вашата сила не присъстват, тогава всичките ви работи не може да прогресират. Общо казано: там, дето умът присъства, може да се ползваш. Като правиш едно движение с ръцете, умът да присъства в туй движение. Като поемаш въздуха, умът ти да присъства, с въздуха да дойде в дробовете. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умът не присъства. Ти правиш едно упражнение, а умът ти е разсмян. Обидил те някой, ти си мислиш за обидата и правиш упражнението. Някой път може да те обиди някое куче. Вървиш по пътя, нахвърли се едно куче, стреснеш се, уплаши те. Ти вървиш по пътя и си мислиш как тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нямаше нещо да хвърлиш на това куче, да го удариш, как нямаше някой камък. „Как тъй да смее да ме нападне.“ Държиш това в ума си. Ако речете всяко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умът ви е на място, кучето никога няма да се нахвърли отгоре ви. Може да направиш опит: ако вървиш и мислиш, и будно е съзнанието, кучето може да го държиш настрана, на 20 крачки отдалечено от тебе. Ти като вървиш, да го гледаш отзад къде е. Щом си захласнат напада те. Щом речеш да мислиш, туй куче ти го гледаш. Докато го гледаш кучето, то не може да те нападне. И лошите мисли са също като кучетата. Ако умът е буден, лошите мисли не се приближават. Щом си захласнат някъде, лошата мисъл вече ще дойде. Казвам: първото нещо е да имате присъствие на вашия ум. Бог ви е дал ума. Едно от най-големите благословения е умът на човека, което Бог му е дал. Сега всички са ви проповядвали. Вие мислите за Божиите благословения. Бог ви дал дарби. Но Бог на всичките хора е дал известен материал да го обработват. Ако дарбите, които Бог ви дал, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите с тях, вие не можете да се ползвате от това благо. Да кажем, ти имаш един отличен глас, но никога не пееш. Защо ти е този глас? Никаква полза не принася никому. Като пееш, не мисли защо ще пееш. Ти като пееш, принасяш полза и на себе си, принасяш полза и на другите хора. Като правиш добро, ти принасяш полза на себе си. Доброто е основата, върху която почива човешкото здраве. Човек без добродетели не може да бъде здрав. Без добро той ще свърши зле. Ако има добродетели много добре ще свърши. Туй са правила. Не гледайте, че на някой човек му върви всичко. Без добродетели нищо не върви. Ако и да е последен сиромах, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.

Дете, възрастен и стар,
ООК - София, 30.10.1940г.