Ще възпиташ тия клетки всички да бъдат икономисти.

Някой казва: „Какво ще ядем?“ Ти може да ядеш само сух хляб, ако умът присъства. Тогава ще се ползваш много повече, отколкото ако ядеш пищна храна. Ядеш пищна храна, но не си доволен – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво... В сегашните времена ако си беден искаш изобилно масло пък няма. Из въздуха масло може да вземете. Там е пълно с масло. Човек, със своето самовъзпитание, е изопачил организма си. Всичките клетки, от които той е създаден, са разумни. Ако тази клетка, която е царица, в човека има една клетка, около която милиарди клетки са се събрали и образували един организъм. Ако той е лаком, предаде своята лакомия на клетките и те са лакоми. Те са малки такива същества, но в тях се зароди една голяма лакомия, като на слон. Искат много да им дават, че много ще яде той. Той иска да събере цял хамбар, пълен с милиони кила жито да има да яде. Безполезно е това. Тръгнеш на път, туриш 4-5 кила хляб, казваш: „Няма да ми стигне.“ Лакомия е това. Ще възпиташ тия клетки всички да бъдат икономисти. Че много малко им трябва. Много малко ни трябва в света. Трябва за бъдеще да градим своето щастие в онова, което ни е дадено. Ако ние от Божията Любов, която се излива във въздуха, не можем да вземем нещо; ако от Божията Любов, която се излива в светлината, не можем да вземем от нея нещо; ако от Божията Любов, която се излива във водата, не можем да вземем нещо; ако от Божията Любов, която се излива в храната, не можем да вземем нещо – от къде ще вземем? Търсим своето щастие в парите.

Дете, възрастен и стар,
ООК - София, 30.10.1940г.