Аз съм ви привеждал един пример за тъй наречената баба Янка. Ако има тук някоя баба Янка, да се не сърди. Тя живееше във Варненско, особена баба Янка беше. Аз я познавам добре. Всеки гост ще го посрещне добре, казва: „Много се радвам, че дойде.“ Ще наточи баница, ще заколи пиленце, ще наточи винце. След като замине, казва: „Чума такава, като че го е викал някой да дойде. Дошъл сега да си губя толкова време да му точа баница, да му коля кокошка или вино да му дам.“ Питам: какво бихте казали, че баба Янка отподире ви казва тъй, след като ви е угостила? Баба Янка, това е дяволът в света. Той започва всичко много добре, в края свършва зле. Когато в нашия живот няма една последователност, ние мислим кому да дадем любовта си, казваме: „Дали е достоен за любовта?“ – и ние сме като баба Янка. Любовта иде от Бога и се връща в Бога. Бог засега ни опитва. Той изпраща любовта и тази любов се връща към Него. Когото и да любиш, Бог те опитва доколко си добър проводник на любовта. Гледам тук, като се направи нова канализация за водата, оставиха четирийсет дена да тече непрекъснато водата – трябва да се пречистят тръбите, да не остане никаква кал. Любовта дълго време трябва да тече, да ни очисти вътре, да не разваля пътищата. Тази любов е като водата. Ако тази любов не минава да очисти човека, тази любов не е онази, която ние търсим. От тази любов всеки един ще бъде като извор, дето ще дойдат като уморени пътници, да пият от тази вода. Тази вода той носи чиста, както излязла от Бога. Казвам, ние трябва да имаме желанието да представим Божията любов такава, каквато е, не такава, каквато не е. Щом представим любовта такава, каквато не е, тя е неразбрана. Неразбраната любов винаги носи нещастие в себе си. Разбраната любов е ти да мислиш, че в любовта Бог присъства. Ние ще бъдем други хора. Казва Христос: „Всеки, който върши волята на Отца, той Ми е майка, баща, брат, сестра.“