Мисли, които не се развалят, чувства, които не се развалят, и постъпки, които не се развалят, това са истински плодове на човешката душа.

Представете си един човек, който търси да обича, не може да намери кого да обича. Представете си, че вие обикаляте едно дърво, искате да обикнете едно дърво. Дървото ще го обикнете от плода. Без да вкусите, не можете да го обичате. На едно дърво гледате външната обстановка, вкусите един плод, втори, трети. Като намерите един плод, който съответства, който е едно с вашата душа, вие го харесвате, вие ще го опитате. Казвам, човек се цени по своята мисъл, цени се по своите постъпки, цени се по своите чувства. Това са плодовете на човешката душа. Онова дърво, на което плодовете му гният, не е истинско. На едно Божествено дърво плодът му никога не гние. В правия смисъл: мисли, които не се развалят, чувства, които не се развалят, и постъпки, които не се развалят, това са истински плодове на човешката душа. Писанието казва, че тия плодове ще бъдат с вас. Единственото нещо, което може да занесете със себе си, то е вашият ум с неговите плодове, то е вашето сърце с неговите плодове, то е вашата душа с нейните плодове. В оня свят това ще бъде. Радостта ви ще бъде да участвате в плодовете на другите, ще вкусите плода. Един ум трябва да се опита. Ума може да опиташ от неговите мисли. Една душа може да я опиташ от нейните постъпки. Сега вас ви смущава материалната страна. Материалната страна, това е опаковката. Човек, докато не започне да страда в света, той остава непроявено същество. Започне ли да страда, опаковките започват да се снемат. Когато престанат страданията, всичките опаковки се снемат, виждате същността. Докато има страдания, то са външни опаковки. Радостта, като дойде, то е реалното в живота.

Трите чаши,
УС - София, 12.7.1942г.