Човек, който иска да работи с любовта, той трябва да изучава малките усилия, микроскопически усилия, които трябва да прави в света.

Никога не можеш да срещнеш едно същество, което не обичаш. По никой начин. Невъзможно е да го срещнеш. И да го срещнеш, той ще остане далечен, непознат. Ако искаш да срещнеш някого, ти непременно трябва да го обичаш. Невъзможно е да срещнеш когото не обичаш. Но щом го обичаш, ще се срещнеш. Никога не можеш да разбереш една истина, ако нямаш любов към нея. За да я разбереш, трябва да я обичаш. Сега може да имате едно разбиране. Аз искам да имате едно правилно схващане за любовта. В цялата вечност ние има да изучаваме любовта, понеже тя крие в себе си всичките сили, всичко каквото съществува вътре в битието, това е в нея. Сега за пример, някои изучават само силите на любовта. Казват, че някой момък имал любов към някоя мома. Там няма никаква любов. Аз наричам това – астрално полова сила. Никаква любов не е. Казва: „Той е баща.“ Още никаква любов няма. Астрално полова собственост. Този баща ще роди едно дете, мисли, че е негова собственост. Казва: „Това е мой син.“ Бащата и синът понякой път не се разбират, понеже нямат любов. Синът не може да разбира баща си, ако няма любов и бащата не може да разбира сина си, ако няма любов. Вие имате едно понятие в себе си, че имате любов. Аз бих желал да е така. Но туй, което мислим, отчасти е вярно, понеже противоречията, които съществуват в нас, са един признак, че ние не разбираме любовта. Любовта в нас се явява само със своята сила. Не че са лоши тия сили с които се проявява, но съвкупността на всичките тия сили, които действат в любовта, те ще ни доведат до онази разумната любов. Ние трябва да преживеем физическия свят, да преминем астралния свят на чувствата, да преминем мисловния свят и тогава да влезем в причинния свят и тогава едва сме във физическия свят на любовта. Причинният свят, то е най-високото, до което човек може да достигне. Причинният свят, то е нещо отвлечено, непонятно, то съставя физическата страна на любовта. Като влезеш там, ще видиш онази красота, с която любовта се отличава. Аз не искам вие да се обезсърчавате, като младите моми. Често аз наблюдавам, като говоря, някои се обезсърчават. Казват: „Няма да го бъде, тази работа е непостижима, толкоз години сме правили усилия.“ Не се изисква голямо усилие в любовта. То е един закон, човек, който иска да работи с любовта, той трябва да изучава малките усилия, микроскопически усилия, които трябва да прави в света. При всичките големи усилия, други сили работят там. На човек, който работи и казва: „аз много работя“, той не работи с любов. Любовта е много икономична. Тя мяза на една кибритена клечка, като я запалиш, цял един огън запалва. Любовта не работи с чували брашно. Като вземеш само на върха на една игла, като туриш туй брашно в нощвите, ще набъбне колкото искаш. Малко водица като туриш на върха на една игла, може цял един извор да стане. Любовта с малко започва.

Без кал,
УС - София, 11.2.1940г.